Най-най при динозаврите

НАЙ-ГОЛЕМИЯТ

Най-големите динозаври са били наистина огромни, движели са се бавно, били с малки глави, хранели са се с растения и са живеели през късния период Юра и периода Креда. Имали са дълги шии и така са можели да достигат и до най-високите дървета. Дългият врат е служел и за противотежест на масивната опашка. Ето и размерите на едни от най-големите динозаври (Завроподите), съществували някога:
Аржентинозавър - 35 до 40 метра дължина, тегло - до 80 - 100 тона
Паралититан - 35 до 40 метра дължина, до 70 тона
Сеизмозавър (буквално "Земеразтърсващ гущер") - 37 метра дължина, тегло - до 30 - 80 тона
Суперзавър - 30 до 40 метра дължина, тегло - до 45 - 55 тона
Ултразавър - 30 метра дължина, тегло - до 80 тона
Диплодокус - до 28 метра дължина
Брахиозавър - 26 метра дължина, 13 метра височина, тегло - до 70 - 80 тона

Но сините китове са още по-големи и от най-големите динозаври!

Най-големите месоядни динозаври са били Тероподите от периода Креда: Гигантозавър, открит в Аржентина - до 14 метра дължина, 4 метра височина, 8 тона тегло
Тиранозавър рекс, открит в Северна Америка - 12 до 15 метра дължина, тегло до 6 тона
Спинозавър, открит в Африка - 12 до 15 метра дължина

Още от най-големите динозаври и други влечуги, живяли през Мезозоската ера:
Най-големия Анкилозавър (растителнояден динозавър) - до 7.5 - 10.5 метра дължина
Най-големия Кератопсиан (рогат, растителнояден динозавър) - до 9 метра дължина
Най-големия Шантунгозавър (растителнояден динозавър с беззъба човка) - 12 до 15 метра дължина
Най-големия Ихтиозавър (плаващо влечуго - не е динозавър) - 15 метра дължина
Най-големия Пакисефалозавър (растителнояден динозавър с голям череп) - 4.5 метра дължина
Най-големия Плезиозавър (плаващо влечуго - не е динозавър) - 12 - 15 метра дължина
Най-големия Птерозавър (летящо влечуго, наподобяващо динозавър), 11 метра размах на крилете
Най-големия Стегозавър (растителнояден динозавър с шипове) - 8 до 9 метра дължина

НАЙ-ДЪЛГИЯТ

Най-дългите динозаври били завроподите Брахиозаври. Наподобявали са жираф и техните предни крайници са били по-дълги от задните. Брахиозаврите са се движели бавно поради огромната тежест на телата си, хранели са се с растения и са живяли през късния период Юра и перидоа Креда. Имали малки глави и тънки и дълги шии, с помощта на които са достигали и до най-високите дървета. Дългия врат е служел също и за противотежест на дългата опашка. Завроподите са едни от най-големите земни животни, които някога са съществували.

НАЙ-МАЛКИЯТ

Най-малките динозаври са били с размерите на пиле. Вкаменелости от малки динозаври са откривани доста по-рядко отколкото на големи динозаври, тъй като щом малките са умирали, веднага са бивали изяждани от големите. Ето и размерите на някои малки динозаври:
Микрораптор (открит наскоро в Китай) - 40 см дължина
Компсогнатус (месояден, живял преди 145 милиона години) - 60 см дължина, 3 кг
Салтопус (хранел се е с насекоми, живял преди 200 милиона години) - 60 см дължина
Лесотозавър (растителнояден, живял преди 200 милиона години в Африка) - 90 см дължина
Музавър - 37 см дължина

НАЙ-ГОЛЯМАТА КОСТ

Вкаменелост на най-голямата кост, открита някога, е от Завропод и е дълга 2.5 метра. Открити са също кости от Ултразавър и Брахиозавър с дължина 2 метра.

НАЙ-БЪРЗИЯТ

Най-бързият динозавър вероятно не е бил по-бърз от сегашните земни животни. Скоростта, с която са се движили динозаврите се определя от морфологията на откритите вкаменелости (форма и структура). Най-бързите динозаври са наподобявали птици, били са месоядни с дълги и кухи кости.
Дромисеомимус - с дълги крака, малка глава и беззъба човка, 3.5 метра дължина, тегло 100 кг.
Галимимус и Орнитомимус - наподобявали са щраус, имали са беззъба човка, дълги крака и кухи кости. Вероятно са можели да тичат по-бързо и от щраусите , които достигат скорост до 70 км/час.
Селофизис - от късния Триаски период с остри зъби и са ловували на групи
Велосираптор - от периода Креда, с остри зъби и нокти

ПЪРВИЯТ ДИНОЗАВЪР В СВЕТА

Първите динозаври в света са били Маиазавър и Селофизис.
Кост от Маиазавър и парче от черупка от яйце са летяли в космоса с астронавта Лорън Актън през 1985г.
Череп от Селофизис е носен в космоса с космическата совалка "Индевър" на 22 Януари 1998г. и е достигнал до космическата станция "Мир".

НАЙ-ШИРОКИЯТ

Най-широкият динозавър бил Анкилозавъра - от периода Креда, бавнодвижещ се, месояден и изключително тежък динозавър.

НАЙ-УМНИЯТ

Това колко умен е бил даден динозавър се определя от съотношението между тежестта на мозъка към тежестта на тялото. Най-умните динозаври:
Велосираптор
Дромаеозавър
Дейноникус
Трудон
Ютараптор

НАЙ-СТАРИЯТ ОТКРИТ ДИНОЗАВЪР

Най-ранните известни динозаври са от Триаския период и са на 230 милиона години. Те са били сравнително малки динозаври:
Прозавропод - на 230 милиона години, открит в Мадагаскар
Еораптор - 1 метър дължина, месояден, на 230 милиона години
Хереразавър - 3 - 6 метра дължина, месояден, на 230 милиона години, открит в Аржентина
Стаурикозавър - открит в Бразилия
Лесотозавър - открит в Африка
Писанозавър - открит в Аржентина

НАЙ-ГОЛЕМИЯТ И ВНУШИТЕЛЕН ЧЕРЕП

Динозаврите с най-голям череп са били: Пентацераторс - наскоро открития череп от Пентацераторс е дълъг 3 метра и е най-големият череп на животно, който някога е откриван.
Трицератопс - череп с дължина почти 3 метра, с три рога

НАЙ-ГОЛЕМИЯТ НОКЪТ

Динеокерус (в превод "страшна ръка") е имал най-големите нокти. Този динозавър е бил месояден и е живял през периода Креда. От Динеокерус са открити само предни крайници и нокти в пустинята Гоби, Монголия през 1965 година. Предните крайници били с дължина 2.4 метра, имали са по три пръста с извити нокти, дълги 20-30 см. Вероятно Динеокерус са били най-кръвожадните динозаври през периода Креда и може би са били по-големи от Тиранозаврите рекс.

НАЙ-ГОЛЕМИЯТ ЧЕРЕП

Пахисефалозавър - черепът на този динозавър е бил с дължина 65 см и дебелина на костите 20 см при дължина на тялото 8 метра. Вероятно Пахисефалозавърът е използвал главата си в битки с други динозаври.


НАЙ-МНОГО ЗЪБИ

Растителноядните хадрозаври (Маиазавър и Паразавролопус) са имали около 960 зъба. Живяли са през късния период Креда.

ЖИВЯЛ НАЙ-ДЪЛГО

Огромните растителноядни завроподи с дълги шии, малки глави и дълги опашки от периода Юра са живяли най-дълго - около 100 години. Ето и някои завроподи: Апатозавър, Брахиозавър, Диплодокус, Суперзавър и Ултразавър.

НАЙ-ДЪЛГИЯТ ВРАТ

Маменхизавърът е бил динозавъра с най-дълъг врат - до 14 метра дължина. Растителнояден Завропод, Маменхизавърът е имал също и дълга опашка, движел се е на четири крака и е живял през късния период Юра, преди около 156 до 145 милиона години. Дължината му достигала до 21 метра. Вкаменелости от Маменхизавър са открити през 1954 година в Китай. Вероятно е приличал на Диплодокус.

НАЙ-ДЪЛГАТА ОПАШКА

Динозаврите Диплодокус са имали най-дългите опашки - около 13 метра дължина.

НАЙ-НАПОДОБЯВАЩИ ПТИЦА

Динозаврите, които най-много са приличали на съвременните птици са Юненлагиа (не са можели да летят). Живели са преди 90 милиона години, дължината им достигала до 2.3 метра, а височината - до 1.2 метра. Били са месоядни, по размер са приличали щраус , а по форма - на Велосираптор.

НАЙ-СМЪРТОНОСНИЯТ

Най-смъртоносните динозаври са били много бързи и са наподобявали птици. Били са месоядни с големи нокти и остри зъби, предните им крайници са приличали на криле, което допринасяло за по-голяма стабилност и маневреност по време на лов:
Мегараптор - смъртоносен хищник с извити нокти, дълги 35 см.
Ютараптор (подобен на Велосираптор) - малък, бърз, относително интелигентен хищник с големи, заострени зъби. Ноктите на задните му крайници достигали дължина до 40 см. Тези нокти вероятно са разрязвали жертвата до смърт. Ловували са на групи, като са можели да убият дори голям Завропод. Живяли са през периода Креда.
Дейноникус (в превод "убиващия нокът") - живяли са преди 100 милиона години, наподобявали са птици, имали са големи, извити нокти и остри зъби.

НАЙ-ГОЛЯМОТО ЯЙЦЕ

Най-голямото яйце от динозавър, открито някога е с дължина 30 см и ширина 25 см, открито е във Франция и вероятно е от Завропод (най-големите динозаври).