Месоядни

Целофизис

Хищник, дълъг – 3м, тежък – 20кг, живял през Триас, той е един от най-издръжливите динозаври в този период. Хранел се е с дребни животинки, най–често с малки риби. Можел да се спасява от по-големите динозаври благодарение на светкавичната си скорост. Лек и бърз, той можел да развива и достига лесно до голяма скорост. Имал издължено тяло, глава и дълга опашка за равновесие.


Алозавър

Хищник, дълъг - 8м, тежък - 2т, живял през Юрa. Алозаврите са едни от най-безпощадните и най-кръвожадни хищници за времето си. Тези зли, месоядни същества имат големи претенции и изисквания към храната си. Те не засищат вечният си глад с някое дребно животинче, освен ако не са прекалено гладни. Като най–смъртоносни хищници те могат да бъдат заплаха и за младите, и за големи титани на Юрския период. Неузрелите още Диплодоци и други млади гиганти са лесно уязвими и без усилия могат да станат нечия храна. Често любимата им храна бива спасена от съчувствието, на по-големите от вида им. Възрастни Диплодоци могат да помогнат на младите си приятели и да ги спасят от устата на зорките хищници.

Орнитолест

Хищник, дълъг-2м, живял през Юрския период. Един от най – опасните хищници за рожбите на Зевроподите е Орнитолестът. Този изключително бърз крадец е голяма досада за големите Диплодоци. Тъй като той не намира достатъчно храна за неуморимия си глад Орнитолестът е способен дори и да нападне новите гнезда на гигантските титани. Когато хищникът е прекалено гладен и не е намерил храна погледът му би се спрял само на голямото гнездо на Диплодока. С дългите си ръце Орнитолестесът изравя малките яйца и безпощадно ги изяжда. Понякога към това меню могат да се включат и черупките.






Тиранозавър

Хищник , дълъг – 13 м, тежък – 5 т, живял през Кредния период, (снася около 12 яйца). Тиранозавърът е един от последните гигантски хищници, живял преди около 70 милиона години. Бил масивно животно с отлично зрение и слух, което му помагало при преследване на плячка. Притежавал здрави, мощни челюсти и зъби с които можел да отхапва до 70 кг месо. Задните му крака били силно развити и затова е можел да тича светкавично за титанското си тяло. Предните му крайници обаче били голяма загадка за учените, тъй като са били прекалено малки за всякаква работа. След като майката Тиранозавър снесяла своите яйца - грижовно ги отглеждала. Понякога се случвали и неуспехи. Някои от нейните рожби можело да не се излюпят или по–лошо – да бъде нападнато. Много Тиранозавърски гнезда са били откривани и унищожавани. Най–обичайният нападател бил Диделфодонът. Както при големите, така и при малките динозаври има сблъсъци. Макар и малки, Тиранозавърчетата могат да изгонят един от събратята си и никога повече да не го видят. Обикновено майката отглеждала рожбите си до 3-месечна възраст и след това тя ги оставяла в ръцете на съдбата, но можела да ги използва и за храна.

Велосираптор

Хищник, дълъг – 2 м, тежък около 7 до 15 кг, живял през Кредния период. Велосирапторите са били изключително бързи динозаври. Техните пъргави крака можели да развиват до 60 км в час. Смъртоносната му уста била пълна с около 80 много остри зъби. Дължината на някои от тях е достигала до 2,5 см. Подвижният гръб на тези хищници е имал формата на буквата S и лесно се е огъвал. Предните крайници били с по три пръста с дълги нокти, а задните с по четири. Те приличали на сърп с дължина около 12 см. С тяхна помощ той можел да убива и да разкъсва своята жертва много лесно. Тъй като мозъкът му е заемал относително голям дял в тялото - хората са го определили като един от най–умните динозаври.





Гигантозавър

Хищник, дълъг – 12,5 м, тежък – 6,5 т, висок – 4 м, живял през Кредния период. Гигантозавърът е бил един от най–едрите хищници. Най–често са ходили на групи, търсейки храна. Зъбите им са изключително остри, като на бръснач. Те са приспособени за разкъсване на тялото жертва. Гигантозавърът вероятно е убивал плячката си, като многократно я ухапвал, докато тя бавно умирала вследствие на изтичащата кръв.